Постинг
22.04.2017 15:04 -
Утопия или реалност
Автор: ivadraganova
Категория: Поезия
Прочетен: 760 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.04.2017 15:08
Прочетен: 760 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 22.04.2017 15:08
Утопия или реалност. Две толкова противоположни думи, изразяващи това в което вярваме, в това в което искаме да живеем и това, което искаме да следваме. Възможно ли е дори и противоположни, тези две понятия да си взаимодействат една с друга? Кое бихме предпочели, да вярваме в идеализма, който може би съществуваше, разбира се това зависи какъв човек сме, какви са нашите ценности и нашите възгледи, или в реалността, която може да бъде едновременно жестока, но и с нотка на идеализъм.
За да си отговорим на тези въпроси, първо трябва да сме наясно с това, което стои зад термина „утопия”. Онази среда, в която думи като подчинение, неравенство и господство не съществуват. Този свят, създаден от нашата илюзия, където равенството между хората и съвместният живот са на първо място, или по друг начин казано хармония в човешката природа. Възможно ли е свят, съществуващ в главите ни да се сблъска с реалността? Възможно ли е хората да живеят в хармония със себе си, с околните, с природата? Можеше ли да съществува свят без кражби, без насилие, без поредния, който е разочарован, било то от работа, връзка, семейство, без господство и власт на тези, които ни управляваха? Стоейки и разсъждавайки, идеализмът и тази така наречена утопия за мен не би могла да се прехвърли в реалността. Светът е устроен по този начин, че за да си щастлив, балансът трябва да съществува, а именно баланс между негативното, случващо се в нашето обкръжение и позитивното, това което ни кара да бъдем щастливи. Разсъждавайки още по-задълбочено си отговарям на по-горе зададените въпроси. Ако утопията се прехвърли в реалността, и този негативен импакт в природата и хората се изчисти, положителните последствия биха били налице, друг е въпросът, че ще бъдат за кратко. Дори и хората да сме единственият вид, който чувства и разсъждава, сме създадени да усещаме всякакъв вид емоция, както положителна, така и отрицателна. Живеем във времена, в които материалните ценности са окачени в култ, а душевното богатство е на заден план. Какво имаш налице е много по-ценно от това, което притежаваш в себе си. Това е жестоката истина, макар и все още човечността да съществува, ние хората я погубваме с всеки изминал ден. И ето тук идва мястото на този, който затваряйки очите си, включвайки съзнанието си, отива в своят свят, розовия, красивия, където съзнанието му е в покой, а сърцето му, дори и в нереалността се чувства изпълнено с любов и спокойствие. Ако имаме вътрешен мир, ще влезем във външния свят. Където и да отидем, ще можем да създадем свой собствен мир. В тази сила се крие спокойствието. Всичко зависи от самите нас, от психическото ни състояние и силата на духа. За да сме щастливи, трябва да превъзмогнем навика да се изнервяме за секунди. Спокойствието, оптимизма, позитивната нагласа играят решаваща роля. Може би повечето хора са оптимисти, мечтатели, а просто може би са останали такива, които вярват, че са способни да променят света. Други искат да променят себе си, а трети да променят някого, за да го направят достатъчно добър за себе си. Дори и утопията да не може да се превърне в реалност, то всеки човек идеализира живота си в съзнанието, а силните, които го владеят го пренасят в реалността. Съзнанието ни и мислите с които избираме да ги запълним са невероятно мощни. Силата на мисълта може да ни избави от бедността, отваряйки пътя към изобилието. Може да промени нашето емоционално състояние за миг, и да ни накара да се чувстваме наистина прекрасно. Води ни до това, което силно желаем, и до това, което желаем да прехвърлим в реалността, в живота си. Съзнанието ни носи това, което му подсказваме. Мислите имат мощно влияние в живота ни и ако наистина вярваме, скоро ще започнем да усещаме промяна. Промяна, която не би била от това, което се случва около нас в реалността, но вярвам, че желаеш ли нещо, макар и бавно, то ще се случи. Днес го обмисляш, утре го вярваш, и в другиден се е случило. Ще видим как се разкриват неподозирани възможности и хубави моменти. Не ни е нужна утопията в главите ни, за да направим нещо хубаво за самите нас, близките или приятелите ни. Каквото и да искаме, трябва да си повтаряме, че можем да го постигнем, че ще го постигнем, че вече сме на път да го постигнем. Само от нас зависи животът, който желаем, от нашите мисли, стоящи в съзнанието ни. Да бъдем настоятелни, да бъдем търпеливи, да мислим правилно за себе си, и най- вече да вярваме в потенциала, който притежаваме. Не ни е нужен идеален, съществуващ свят в умовете ни, ако можем да създадем такъв в реалността. Проблеми винаги ще съществуват по-малки или по-големи, предвидени или неочаквани. Въпроса е да реагираме адекватно и да намерим правилния подход за тяхното решение. Мобилизираме се, влагаме цялата си сила, абстрахираме се от страха и ги преодоляваме. А всеки разрешен проблем е крачка към нашето израстване като личности. Нужно е време, упоритост, търпение и желание, толкова силно за да постигнем онази хармония и щастието, което заслужава всеки един от нас. Независимо трудностите, които посрещаме, никога не трябва да се отказваме, светът, създаден в главите ни, идеалът, до колкото може да бъде такъв, трябва да направим всичко възможно да го докоснем до реалността. Но си струва нали?
За да си отговорим на тези въпроси, първо трябва да сме наясно с това, което стои зад термина „утопия”. Онази среда, в която думи като подчинение, неравенство и господство не съществуват. Този свят, създаден от нашата илюзия, където равенството между хората и съвместният живот са на първо място, или по друг начин казано хармония в човешката природа. Възможно ли е свят, съществуващ в главите ни да се сблъска с реалността? Възможно ли е хората да живеят в хармония със себе си, с околните, с природата? Можеше ли да съществува свят без кражби, без насилие, без поредния, който е разочарован, било то от работа, връзка, семейство, без господство и власт на тези, които ни управляваха? Стоейки и разсъждавайки, идеализмът и тази така наречена утопия за мен не би могла да се прехвърли в реалността. Светът е устроен по този начин, че за да си щастлив, балансът трябва да съществува, а именно баланс между негативното, случващо се в нашето обкръжение и позитивното, това което ни кара да бъдем щастливи. Разсъждавайки още по-задълбочено си отговарям на по-горе зададените въпроси. Ако утопията се прехвърли в реалността, и този негативен импакт в природата и хората се изчисти, положителните последствия биха били налице, друг е въпросът, че ще бъдат за кратко. Дори и хората да сме единственият вид, който чувства и разсъждава, сме създадени да усещаме всякакъв вид емоция, както положителна, така и отрицателна. Живеем във времена, в които материалните ценности са окачени в култ, а душевното богатство е на заден план. Какво имаш налице е много по-ценно от това, което притежаваш в себе си. Това е жестоката истина, макар и все още човечността да съществува, ние хората я погубваме с всеки изминал ден. И ето тук идва мястото на този, който затваряйки очите си, включвайки съзнанието си, отива в своят свят, розовия, красивия, където съзнанието му е в покой, а сърцето му, дори и в нереалността се чувства изпълнено с любов и спокойствие. Ако имаме вътрешен мир, ще влезем във външния свят. Където и да отидем, ще можем да създадем свой собствен мир. В тази сила се крие спокойствието. Всичко зависи от самите нас, от психическото ни състояние и силата на духа. За да сме щастливи, трябва да превъзмогнем навика да се изнервяме за секунди. Спокойствието, оптимизма, позитивната нагласа играят решаваща роля. Може би повечето хора са оптимисти, мечтатели, а просто може би са останали такива, които вярват, че са способни да променят света. Други искат да променят себе си, а трети да променят някого, за да го направят достатъчно добър за себе си. Дори и утопията да не може да се превърне в реалност, то всеки човек идеализира живота си в съзнанието, а силните, които го владеят го пренасят в реалността. Съзнанието ни и мислите с които избираме да ги запълним са невероятно мощни. Силата на мисълта може да ни избави от бедността, отваряйки пътя към изобилието. Може да промени нашето емоционално състояние за миг, и да ни накара да се чувстваме наистина прекрасно. Води ни до това, което силно желаем, и до това, което желаем да прехвърлим в реалността, в живота си. Съзнанието ни носи това, което му подсказваме. Мислите имат мощно влияние в живота ни и ако наистина вярваме, скоро ще започнем да усещаме промяна. Промяна, която не би била от това, което се случва около нас в реалността, но вярвам, че желаеш ли нещо, макар и бавно, то ще се случи. Днес го обмисляш, утре го вярваш, и в другиден се е случило. Ще видим как се разкриват неподозирани възможности и хубави моменти. Не ни е нужна утопията в главите ни, за да направим нещо хубаво за самите нас, близките или приятелите ни. Каквото и да искаме, трябва да си повтаряме, че можем да го постигнем, че ще го постигнем, че вече сме на път да го постигнем. Само от нас зависи животът, който желаем, от нашите мисли, стоящи в съзнанието ни. Да бъдем настоятелни, да бъдем търпеливи, да мислим правилно за себе си, и най- вече да вярваме в потенциала, който притежаваме. Не ни е нужен идеален, съществуващ свят в умовете ни, ако можем да създадем такъв в реалността. Проблеми винаги ще съществуват по-малки или по-големи, предвидени или неочаквани. Въпроса е да реагираме адекватно и да намерим правилния подход за тяхното решение. Мобилизираме се, влагаме цялата си сила, абстрахираме се от страха и ги преодоляваме. А всеки разрешен проблем е крачка към нашето израстване като личности. Нужно е време, упоритост, търпение и желание, толкова силно за да постигнем онази хармония и щастието, което заслужава всеки един от нас. Независимо трудностите, които посрещаме, никога не трябва да се отказваме, светът, създаден в главите ни, идеалът, до колкото може да бъде такъв, трябва да направим всичко възможно да го докоснем до реалността. Но си струва нали?
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1
